Босилеград и Пчинският окръг представляват част от село Жеравино, което от 1920-та година се намира поравно в две съседни държави. Това са България и Сърбия, като за страната областта на селото е Кюстендил. Границата с Република Сърбия и Северна Македония се явява може би най-добрият ориентир от географски характер, за да се разбере къде точно е разположено това населено място. Всъщност това е географската област Каменица, а още по-точно е да се посочи понятието Пирамида 106. Горчилската махала в селото се явява точката в България с най-западен характер и затова мястото е толкова известно. Разпръснатият тип на селото прави така, че то да се състои от общо пет махали. Всяка от тях е именувана, но има още една любопитна подробност. На това място климатът едновременно притежава черти от нископланински и умереноконтинентален характер. Горчилска, Папрадска, Чергарска и Радевска са четири от махалите, а най-първа е тази с името Дюлгерска.
За период от цели четири десетилетия между 1883-та и 1934-та Жеравино се намира на територията на община Бобешино, а след това минава административно към община Долно село. В нея преседява до 1958-ма, а после за само една година е прехвърлено на територията на Жиленци. Следващата промяна е до 1978-ма, когато селото е към община Гюешево. През 1987-та за кратък период преминава в Гърлено, но още същата година е окончателно локализирано в Кюстендилска област. Там се намира и до днес, но въпреки това си остава и донякъде сръбско населено място. Прирастът на населението през годините за съжаление е отрицателен, като за 1984-та и 2010-та показателите са идентични и показват численост на населението от едва четири човека. През 1900-та година живеят най-много хора – 420, а двадесет и шест години по-късно техният брой е 302. Благодарение на останки от античен и средновековен характер може да се заключи, че живот в селото кипи още от дълбока древност. Но няма как да се посочат с точност датата и годината на възникването му поради липсата на писмени сведения. През 1570-та и в следващите две години мястото е записвано в османските регистри като селище от средновековен тип, в което има двадесет християнски домакинства и петнадесет ергени.
По това време Жеравино е дервенджийско селище и има статут на такова за известно време съгласно деленията на османската империя. 3 484 е общата площ на декарите с ниви, с които разполага селото през първите години на двадесетото столетие. Освен тях, има още и 676 декара с естествени ливади и 1179 декара гори и други. Дребният и едрият селскостопански добитък е масово отглеждан от хората, като при всички положения животните са използвани за различна по вид работна дейност. Именно животновъдството и земеделието остават двата основни поминъка на местните хора, а постепенно се наблюдава развитие на домашните занаяти. В един момент в селото започват да функционират кръчма и магазин от типа бакалия. Още преди страната ни да се освободи от турско робство, функционира училище. По-късно е построена нова учебна сграда – това се случва през 1938-ма година. През 1894-та е издигнат православният храм Свети Георги на надморска височина от 1 210 метра.
